May 5, 2016, 10:20 PM

ГРАДЪТ

  Poetry » Civic
643 0 5

Градът разбунен

тича озлобен

метални релси

стягат му снагата

в небето рев

от огнен дракон разгневен

раздрал на дрипи синевата.

Ръце протяга хищни

към горските усои

полетата клоаки

бунищата горят

скали посечени, взривени, голи

като паметник безумен

безпомощни стоят.

Градът е побеснял

децата си изяжда

безмилостен, жесток

и търсещ стръв

хора не му трябват

светът роботи да му ражда

а той сатрап, могъщ и пръв!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Побиха ме тръпки от силата на думите, с които си описал реалността. Силен и въздействащ стих, поздравления!
  • Желая на всички които посетиха моята страница хубава неделя!
  • Тъжно е, дори жестоко, но е така ...
    Поздрав от мен, Гавраил!
  • Силен стих, Гавраил! Много ми хареса!
  • "...хора не му трябват
    светът роботи да му ражда
    а той сатрап, могъщ и пръв!"

    Страхотен образ! Поздравления за въздействащата творба, Гавраил!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...