Градът разбунен
тича озлобен
метални релси
стягат му снагата
в небето рев
от огнен дракон разгневен
раздрал на дрипи синевата.
Ръце протяга хищни
към горските усои
полетата клоаки
бунищата горят
скали посечени, взривени, голи
като паметник безумен
безпомощни стоят.
Градът е побеснял
децата си изяжда
безмилостен, жесток
и търсещ стръв
хора не му трябват
светът роботи да му ражда
а той сатрап, могъщ и пръв!
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
