vladun (Владимир Виденов)
84 507
24 ago 2012, 10:03

Градът без мама 

  Poesía » Otra
827 0 6

В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.

Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.

Във своя град не ставам за пророк.
Не багри моят стих небето сиво,
че срочно щастието е, без срок

са въглеоките смълчани нощи.
Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
а аз ще лъжа, че живея още.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Много силно...
    Моите почитания!
  • В случая тавтологията е съзнателно използвана, за засилване на внушението и по-ясно противопоставяне - кое е срочно и кое - без срок, но уважавам правото ти да не одобряваш, Раде и ти благодаря!
    Валя, Светле, благодаря и ви прегръщам!
  • До болка познато Влад!
  • че срочно щастието е, без срок
    ...само тук тая тафтология не ми допада, кратко може би?

    Поздравления!!!!
  • са въглеоките смълчани нощи.
    Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
    а аз ще лъжа, че живея още.
    !
Propuestas
: ??:??