rarebird (Весислава Савова) rarebird (Весислава Савова)
213
24 nov 2009, 10:24

Градът и нощта

890 0 10

         (нагаута)


Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече.
Звезди нямаше -
тази нощ бе ялова.
Градът въздъхна -
животът му свършваше.
Разбра тогава -
смъртта го бе сграбчила,
с костюм на нощ,
раменете покрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Михри, благодаря ти за обстойния анализ. Като изключим връзката "ум-умиране", с която съм съгласна, но не бях заложила, прочел си горенаписаното от точния ъгъл, под който исках да го поднеса.
  • mihri61 (Милко Христов)
    mihri61 (Милко Христов)
    Совата се използва като символ на мъдростта.След нощта градът се събужда помъдрял."Утрото е по-мъдро от вечрта!"Най-мъдрото нещо е,ако проумееш краткостта на живота си.Ум-умиране/няма нищо случайно в тази двойка думи/!??
  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Благодаря ти за отделеното време, Ина. Прочит и коментар от теб винаги са чакани.
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    Силна образност! Поздрав!
  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Прави сте, градът заслужава слънцето си. Благодаря за прочита и коментарите.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0