rarebird (Весислава Савова)
213 1794
24 nov 2009, 10:24

Градът и нощта 

  Poesía » Formas orientales
672 0 10

         (нагаута)


Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече.
Звезди нямаше -
тази нощ бе ялова.
Градът въздъхна -
животът му свършваше.
Разбра тогава -
смъртта го бе сграбчила,
с костюм на нощ,
раменете покрила.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Михри, благодаря ти за обстойния анализ. Като изключим връзката "ум-умиране", с която съм съгласна, но не бях заложила, прочел си горенаписаното от точния ъгъл, под който исках да го поднеса.
  • Совата се използва като символ на мъдростта.След нощта градът се събужда помъдрял."Утрото е по-мъдро от вечрта!"Най-мъдрото нещо е,ако проумееш краткостта на живота си.Ум-умиране/няма нищо случайно в тази двойка думи/!??
  • Благодаря ти за отделеното време, Ина. Прочит и коментар от теб винаги са чакани.
  • Силна образност! Поздрав!
  • Прави сте, градът заслужава слънцето си. Благодаря за прочита и коментарите.
  • И на мен много ми хареса...
    Поздрави , адашке!!!
  • Тъжно и образно!
    Хубаво е дните да са светли!
    Поздрави, Весислава!
  • Потръпнах! Въздейстащо!
    Поздравления, Веси!
  • Образно!
  • Но...пак ще изгрее слънцето!

    Поздравления, Веси!
Propuestas
: ??:??