24 нояб. 2009 г., 10:24

Градът и нощта

Поэзия » Восточные формы

888 0 10

(нагаута)

Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече.
Звезди нямаше -
тази нощ бе ялова.
Градът въздъхна -
животът му свършваше.
Разбра тогава -
смъртта го бе сграбчила,
с костюм на нощ,
раменете покрила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rarebird (Весислава Савова)

Михри, благодаря ти за обстойния анализ. Като изключим връзката "ум-умиране", с която съм съгласна, но не бях заложила, прочел си горенаписаното от точния ъгъл, под който исках да го поднеса.

2009-11-28T15:03:55+02:00
mihri61 (Милко Христов)

Совата се използва като символ на мъдростта.След нощта градът се събужда помъдрял."Утрото е по-мъдро от вечрта!"Най-мъдрото нещо е,ако проумееш краткостта на живота си.Ум-умиране/няма нищо случайно в тази двойка думи/!??

2009-11-28T10:29:42+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Благодаря ти за отделеното време, Ина. Прочит и коментар от теб винаги са чакани.

2009-11-27T06:59:54+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Силна образност! Поздрав!

2009-11-26T07:28:05+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Прави сте, градът заслужава слънцето си. Благодаря за прочита и коментарите.

2009-11-26T06:17:33+02:00