15 may 2011, 22:22

Градът на мечтите

  Poesía
1.1K 0 2

 

 

Градът на мечтите

 

Този град се събужда от рано,

с вик на гларус, излитащ в небе,

с ярко слънце, в прозореца спряло,

оцветило във пурпур море.

 

На талази, вълшебно разпръсква

с всеки полъх крайморският бриз

свежестта на чистия въздух

и уханния дъх на липи.

 

А животът, разсънен от пролет,

причудливо променя града

и забързани, весели хората

поздравяват, с усмивка вървят.

 

В този град, щом зърне морето,

само мъничко, само за час

и случаен, от име привлечен,

си оставя сърцето в Бургас.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми много!
  • На морето е точно така... аз не мога да си представя да живея на друго място. Ако не е наблизо имам чувството, че ще се задуша. Хубав стих.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...