May 15, 2011, 10:22 PM

Градът на мечтите

  Poetry
1.1K 0 2

 

 

Градът на мечтите

 

Този град се събужда от рано,

с вик на гларус, излитащ в небе,

с ярко слънце, в прозореца спряло,

оцветило във пурпур море.

 

На талази, вълшебно разпръсква

с всеки полъх крайморският бриз

свежестта на чистия въздух

и уханния дъх на липи.

 

А животът, разсънен от пролет,

причудливо променя града

и забързани, весели хората

поздравяват, с усмивка вървят.

 

В този град, щом зърне морето,

само мъничко, само за час

и случаен, от име привлечен,

си оставя сърцето в Бургас.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми много!
  • На морето е точно така... аз не мога да си представя да живея на друго място. Ако не е наблизо имам чувството, че ще се задуша. Хубав стих.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...