Градът си е същият, хората – същите - Verso: De Patrizzia (Надежда Ангелова)

11 nov 2024, 14:08

Poesía

99 0 4

Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.

Жълтеят такситата, сякаш са весели,
котакът отсреща призивно мяука,
но вятърът зимния хлад е донесъл и
самотна гугутка се гуши в улука.

Замалко поспира се в клюки унесена
отвън под прозореца сврака бъбрива,
уж златна и топла бе късната есен, а
дъждецът сълзлив май варака отмива...

https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=2Lzi4WBHogOuKvMN

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-11-11T20:08:11+02:00

Благодаря ви, момичета!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2024-11-11T19:55:49+02:00

"Но някак присвиват душици унило".... Усещането за късна есен е точно такова. И въпреки това стихът ти, Наде, звучи ведро с целия животински свят, с неспирното движение, дори с дъждеца. Много ми хареса!🥰🍁🍂
palenka (П Антонова)

2024-11-11T19:13:24+02:00

Много е хубав стихът ти, Наде! Останаха ни сам тези кресливи свраки и врабчетата да ни напомнят, че и в пек, и в студ, животът си върви!
Дейна.1 (Д.П.)

2024-11-11T16:53:42+02:00

Хубав стих, Наде! В комбинация с клипа - истинска наслада за душата.