Градът си е същият, хората – същите
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели,
котакът отсреща призивно мяука,
но вятърът зимния хлад е донесъл и
самотна гугутка се гуши в улука.
Замалко поспира се в клюки унесена
отвън под прозореца сврака бъбрива,
уж златна и топла бе късната есен, а
дъждецът сълзлив май варака отмива...
https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=2Lzi4WBHogOuKvMN
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
