Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
11 нояб. 2024 г., 14:08

Градът си е същият, хората – същите 

  Поэзия
154 0 4

Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.

 

Жълтеят такситата, сякаш са весели,
котакът отсреща призивно мяука,
но вятърът зимния хлад е донесъл и
самотна гугутка се гуши в улука.

 

Замалко поспира се в клюки унесена
отвън под прозореца сврака бъбрива,
уж златна и топла бе късната есен, а  
дъждецът сълзлив май варака отмива...

 

 

https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=2Lzi4WBHogOuKvMN

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момичета!
  • "Но някак присвиват душици унило".... Усещането за късна есен е точно такова. И въпреки това стихът ти, Наде, звучи ведро с целия животински свят, с неспирното движение, дори с дъждеца. Много ми хареса!🥰🍁🍂
  • Много е хубав стихът ти, Наде! Останаха ни сам тези кресливи свраки и врабчетата да ни напомнят, че и в пек, и в студ, животът си върви!
  • Хубав стих, Наде! В комбинация с клипа - истинска наслада за душата.
Предложения
: ??:??