Графично

                     Далеч прогоних скърби и тегоби

                              и виждам мигове с вкус на любовта;

                              ала крадец на мигове е времето-забрава,

                              горчиво цвете после бързо избуя...

                              Катеря се стъпало след стъпало,

                             дори със ножа си икона сътворих;

                             прескачам всеки ден подмолни ями -

                             защо иконата над мен се натъжи...

                             Така изгарят дните ми графични,

                             в огнището на времето искрят;

                             свободният ми дух се разпилява

                             и сякаш капки вино над жаравата пращят.