18 mar 2011, 12:37

Графично

777 0 1

 

 

 

                                                Графично

 

                     Далеч прогоних скърби и тегоби

                              и виждам мигове с вкус на любовта;

                              ала крадец на мигове е времето-забрава,

                              горчиво цвете после бързо избуя...

 

                              Катеря се стъпало след стъпало,

                             дори със ножа си икона сътворих;

                             прескачам всеки ден подмолни ями -

                             защо иконата над мен се натъжи...

 

                             Така изгарят дните ми графични,

                             в огнището на времето искрят;

                             свободният ми дух се разпилява

                             и сякаш капки вино над жаравата пращят.

                             

                  

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...