Графично
Далеч прогоних скърби и тегоби
и виждам мигове с вкус на любовта;
ала крадец на мигове е времето-забрава,
горчиво цвете после бързо избуя...
Катеря се стъпало след стъпало,
дори със ножа си икона сътворих;
прескачам всеки ден подмолни ями -
защо иконата над мен се натъжи...
Така изгарят дните ми графични,
в огнището на времето искрят;
свободният ми дух се разпилява
и сякаш капки вино над жаравата пращят.
© Димитър Митев Всички права запазени