18.03.2011 г., 12:37 ч.

Графично 

  Поезия » Философска
616 0 1

 

 

 

                                                Графично

 

                     Далеч прогоних скърби и тегоби

                              и виждам мигове с вкус на любовта;

                              ала крадец на мигове е времето-забрава,

                              горчиво цвете после бързо избуя...

 

                              Катеря се стъпало след стъпало,

                             дори със ножа си икона сътворих;

                             прескачам всеки ден подмолни ями -

                             защо иконата над мен се натъжи...

 

                             Така изгарят дните ми графични,

                             в огнището на времето искрят;

                             свободният ми дух се разпилява

                             и сякаш капки вино над жаравата пращят.

                             

                  

 

 

 

© Димитър Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??