Mar 18, 2011, 12:37 PM

Графично

774 0 1

 

 

 

                                                Графично

 

                     Далеч прогоних скърби и тегоби

                              и виждам мигове с вкус на любовта;

                              ала крадец на мигове е времето-забрава,

                              горчиво цвете после бързо избуя...

 

                              Катеря се стъпало след стъпало,

                             дори със ножа си икона сътворих;

                             прескачам всеки ден подмолни ями -

                             защо иконата над мен се натъжи...

 

                             Така изгарят дните ми графични,

                             в огнището на времето искрят;

                             свободният ми дух се разпилява

                             и сякаш капки вино над жаравата пращят.

                             

                  

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...