26 dic 2017, 20:17

Графика на есента

  Poesía
1.2K 0 14

 

Небето  седемцветна пелена 

графично ми представя тази есен.

Как искам всеки щрих да запленя

в неравена битка, дълга.

Ала честна!

 

Ноември най-безсилен е в това 

да ми запълни зейналите рани.

Но аз съм смела  ходя по трева,

която за венец ми е избрана.

 

Ноември всяка вяра в мен изтри.

Наоколо ми  църкви, църкви, църкви...

Пети пришпорвам, не броя до три.

Душата ми на празен праг проскърцва.

 

На зимата последният графит

е черен път, по който обич гоня.

Но ние с него, с вярата  сме квит,

защото аз сама съм си икона.

 

И някой ден ще пламна като свещ,

ще се размърда в мислите живецът.

Тревата ще ми бъде дом горещ.

А ти ли?

Ти ще изплетеш венеца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарована съм! Отново, чаровнице Стенли!
  • Много красив стих! Поздрав!
  • Благодарности от сърце! Единствено венците от сияещи влюбени погледи си заслужават плетенето!
  • Стаси, бе! Как да те коментирам теб!? Все бездумна ме оставяш! Уникална си! Неземна!!!
  • Ехее - ти ще изплетеш венеца... Че ти си извор на оригиналности... Много ми се понрави...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...