Графика на есента
Небето — седемцветна пелена —
графично ми представя тази есен.
Как искам всеки щрих да запленя
в неравена битка, дълга.
Ала честна!
Ноември най-безсилен е в това
да ми запълни зейналите рани.
Но аз съм смела — ходя по трева,
която за венец ми е избрана.
Ноември всяка вяра в мен изтри.
Наоколо ми — църкви, църкви, църкви...
Пети пришпорвам, не броя до три.
Душата ми на празен праг проскърцва.
На зимата последният графит
е черен път, по който обич гоня.
Но ние с него, с вярата — сме квит,
защото аз сама съм си икона.
И някой ден ще пламна като свещ,
ще се размърда в мислите живецът.
Тревата ще ми бъде дом горещ.
А ти ли?
Ти ще изплетеш венеца.
© Станислава All rights reserved.
