26 дек. 2017 г., 20:17

Графика на есента

1.2K 0 14

 

Небето  седемцветна пелена 

графично ми представя тази есен.

Как искам всеки щрих да запленя

в неравена битка, дълга.

Ала честна!

 

Ноември най-безсилен е в това 

да ми запълни зейналите рани.

Но аз съм смела  ходя по трева,

която за венец ми е избрана.

 

Ноември всяка вяра в мен изтри.

Наоколо ми  църкви, църкви, църкви...

Пети пришпорвам, не броя до три.

Душата ми на празен праг проскърцва.

 

На зимата последният графит

е черен път, по който обич гоня.

Но ние с него, с вярата  сме квит,

защото аз сама съм си икона.

 

И някой ден ще пламна като свещ,

ще се размърда в мислите живецът.

Тревата ще ми бъде дом горещ.

А ти ли?

Ти ще изплетеш венеца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очарована съм! Отново, чаровнице Стенли!
  • Много красив стих! Поздрав!
  • Благодарности от сърце! Единствено венците от сияещи влюбени погледи си заслужават плетенето!
  • Стаси, бе! Как да те коментирам теб!? Все бездумна ме оставяш! Уникална си! Неземна!!!
  • Ехее - ти ще изплетеш венеца... Че ти си извор на оригиналности... Много ми се понрави...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...