Път без изход и едно порочно дело, погрешни думи - леви убеждения. Маскиран бал на граждани от село, решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора, свили поглед, със наведена глава. Заспиваш и събуждаш се в затвора с паница манджа и бездарна самота.
Докога кристали в безкристална синева, ще ни лъжат нагло, сякаш сме им роби. Докога викът ни в таз банална тишина ще ни връща ехото на баскервилски сноби.
Сякаш можещ си, а чувстваш се кремиран, вещаеш ужас с всяка глътка кислород. Страхът, отдавна във главата балсамиран, чертае с бавни стъпки смъртния ти ход.
Души ли, ха, защо са ни? Да гният в угнетените тела? Да плачат всеки ден колосани, огледани във черни очила.
И в безизходица от пурпурно кафяво, пилеем се в огньове от лъжи. Погледаш в себе си - едно сърце умряло, написа този стих със кървави сълзи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав за текста и усмивка за теб.