Път без изход и едно порочно дело,
погрешни думи - леви убеждения.
Маскиран бал на граждани от село,
решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора,
свили поглед, със наведена глава.
Заспиваш и събуждаш се в затвора
с паница манджа и бездарна самота.
Докога кристали в безкристална синева,
ще ни лъжат нагло, сякаш сме им роби.
Докога викът ни в таз банална тишина
ще ни връща ехото на баскервилски сноби. ...