Гражданска анамнеза
Път без изход и едно порочно дело,
погрешни думи - леви убеждения.
Маскиран бал на граждани от село,
решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора,
свили поглед, със наведена глава.
Заспиваш и събуждаш се в затвора
с паница манджа и бездарна самота.
Докога кристали в безкристална синева,
ще ни лъжат нагло, сякаш сме им роби.
Докога викът ни в таз банална тишина
ще ни връща ехото на баскервилски сноби.
Сякаш можещ си, а чувстваш се кремиран,
вещаеш ужас с всяка глътка кислород.
Страхът, отдавна във главата балсамиран,
чертае с бавни стъпки смъртния ти ход.
Души ли, ха, защо са ни?
Да гният в угнетените тела?
Да плачат всеки ден колосани,
огледани във черни очила.
И в безизходица от пурпурно кафяво,
пилеем се в огньове от лъжи.
Погледаш в себе си - едно сърце умряло,
написа този стих със кървави сълзи...
погрешни думи - леви убеждения.
Маскиран бал на граждани от село,
решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора,
свили поглед, със наведена глава.
Заспиваш и събуждаш се в затвора
с паница манджа и бездарна самота.
Докога кристали в безкристална синева,
ще ни лъжат нагло, сякаш сме им роби.
Докога викът ни в таз банална тишина
ще ни връща ехото на баскервилски сноби.
Сякаш можещ си, а чувстваш се кремиран,
вещаеш ужас с всяка глътка кислород.
Страхът, отдавна във главата балсамиран,
чертае с бавни стъпки смъртния ти ход.
Души ли, ха, защо са ни?
Да гният в угнетените тела?
Да плачат всеки ден колосани,
огледани във черни очила.
И в безизходица от пурпурно кафяво,
пилеем се в огньове от лъжи.
Погледаш в себе си - едно сърце умряло,
написа този стих със кървави сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
