Граничар

22 may 2011, 20:45

Poesía » Otra

2956 0 2

В мрачна непрогледна нощ

по стръмнини и по пътеки,

метнал автомат и нож,

граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,

в студ и сняг е закален.

Не е при него вече мама -

той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,

които ден и нощ вървят

по долини и по скалите -

над Родината ни да бдят.

03.01.1976 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-05-23T18:00:39+03:00

Граничар е моя татко, граничар щр съм и аз.
slavimn (Славяна)

2011-05-22T23:14:02+03:00

Аз не съм ги забравила, нека ги помнят всички, ако някой заслужава - това са те, поздрави за прекрасния стих...