22 мая 2011 г., 20:45

Граничар 

  Поэзия » Другая
3011 0 2

В мрачна непрогледна нощ

по стръмнини и по пътеки,

метнал автомат и нож,

граничарят бди над всеки.

 

За него пек и буря няма,

в студ и сняг е закален.

Не е при него вече мама -

той мъж е във халат зелен.

 

Да не забравяме орлите,

които ден и нощ вървят

по долини и по скалите -

над Родината ни да бдят.

 

03.01.1976 г.

 

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Граничар е моя татко, граничар щр съм и аз.
  • Аз не съм ги забравила, нека ги помнят всички, ако някой заслужава - това са те, поздрави за прекрасния стих...
Предложения
: ??:??