ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
5 dic 2009, 0:52

Граничната зона

956 0 11

Паркирах се в гара с бракувани стихове,

сред вой на сирени от две тишини.

В купета от думи със скелета-митове

чертежа разплитах на твойте вини.

 

Тършувах за нишката - как съм се вързала,

защо и кога съм те пуснала в мен?

Нима съм се лъгала, скачайки в пъкъла

на твоя казан, за любов забранен?

 

А мислите-змии на зиг-заг просъскват,

с по-силна отрова жигосват черти.

И с твоето име, Любов, ме покръстват...

И сляпа съм пак, както бях и преди...

 

Тук липсват траверсите. Глухи са релсите.

Граничната зона: Живот след Смъртта...

Завиват човеците. Литват поетите...

Крилете ги пазят на мах от калта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0