Граничната зона
Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала,
защо и кога съм те пуснала в мен?
Нима съм се лъгала, скачайки в пъкъла
на твоя казан, за любов забранен?
А мислите-змии на зиг-заг просъскват,
с по-силна отрова жигосват черти.
И с твоето име, Любов, ме покръстват...
И сляпа съм пак, както бях и преди...
Тук липсват траверсите. Глухи са релсите.
Граничната зона: Живот след Смъртта...
Завиват човеците. Литват поетите...
Крилете ги пазят на мах от калта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
