ria (Гергана Иванова)
284 3180
5.12.2009 г., 0:52 ч.

Граничната зона 

  Поезия » Философска
706 0 11

Паркирах се в гара с бракувани стихове,

сред вой на сирени от две тишини.

В купета от думи със скелета-митове

чертежа разплитах на твойте вини.

 

Тършувах за нишката - как съм се вързала,

защо и кога съм те пуснала в мен?

Нима съм се лъгала, скачайки в пъкъла

на твоя казан, за любов забранен?

 

А мислите-змии на зиг-заг просъскват,

с по-силна отрова жигосват черти.

И с твоето име, Любов, ме покръстват...

И сляпа съм пак, както бях и преди...

 

Тук липсват траверсите. Глухи са релсите.

Граничната зона: Живот след Смъртта...

Завиват човеците. Литват поетите...

Крилете ги пазят на мах от калта.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??