3 oct 2009, 11:30

(... граници)

  Poesía
1.2K 0 24


Не, не гледай: очи затвори...

 

... не мисли за света и не чакай!

 

Има сълзи, които и ти

 

още никога сам не си плакал...

 

Има граници, дето горят,

 

стари стъпки: там не прекрачвай!

 

... тихи спомени, дето болят,

 

има думи, които не значат...

 

 

 

Не, не казвай... в себе си виж:

 

премълчаното стана на рана.

 

... има мисли, които веднъж

 

изречеш ли, са думи  за двама...

 

И не слушай!... себе си чуй:

 

там отляво самотно се свива...

 

Има много, което и ти

 

още искаш... и то те убива...

 

 

 

...онзи смях, който днес ни горчи

 

и очи, дето обич изливат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...