31 ene 2010, 12:50

Греховден 

  Poesía » De amor
973 0 5

Ти виждаш я до спирка на "Евлогий",

отбиваш бързо, за да се качи,

и каниш я на празник – на Греховден!

Но тя дали ще може да прости!

 

Къде остана уличката тиха

под дъхавите пролетни липи?

Не бързате, а сякаш хорски кикот

дочувате от двете си страни!

 

А можеше по-инак да я срещнеш,

животът ви тогава да е друг...

Но... тя си тръгна... Ти извика нещо

подире ù и...плачеше капчук!

 

Ревнива е природата – мени се,

понякога е даже нетърпима!

Вън трупа сняг лъжовна, бяла зима –

дотяга, чак  не искаш да я смисляш!

 

Забързано свистят автомобили

и ето, че ви липсва тишина!

Неистово пищят локомотиви

и на Централна слиза вечерта...

 

Покани я на среща под липите!

Греховден е, затрупан от снега!

Забравихте ли где сте и кои сте

в греха – съдбовен знак на любовта?!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маро, супер си!Невероятни стихове!
  • "Забравихте ли где сте и кои сте
    в греха – съдбовен знак на любовта?!"

    Красиво..Поздрави
  • Честит Греховден!(за малко да забравя) - На теб Мариане и на всички "именници"! ОБИЧАЙТЕ И БЪДЕТЕ ОБИЧАНИ !!!
  • Нека е Греховден, стига всичко да свърши добре и грешката да се поправи! Поздрав и от мен!
  • Но... тя си тръгна... Ти извика нещо
    подире ù и...плачеше капчук!

    А на масата - празна чаша с вино, една!
Propuestas
: ??:??