Греховден
Ти виждаш я до спирка на "Евлогий",
отбиваш бързо, за да се качи,
и каниш я на празник – на Греховден!
Но тя дали ще може да прости!
Къде остана уличката тиха
под дъхавите пролетни липи?
Не бързате, а сякаш хорски кикот
дочувате от двете си страни!
А можеше по-инак да я срещнеш,
животът ви тогава да е друг...
Но... тя си тръгна... Ти извика нещо
подире ù и...плачеше капчук!
Ревнива е природата – мени се,
понякога е даже нетърпима!
Вън трупа сняг лъжовна, бяла зима –
дотяга, чак не искаш да я смисляш!
Забързано свистят автомобили
и ето, че ви липсва тишина!
Неистово пищят локомотиви
и на Централна слиза вечерта...
Покани я на среща под липите!
Греховден е, затрупан от снега!
Забравихте ли где сте и кои сте
в греха – съдбовен знак на любовта?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
