Jan 31, 2010, 12:50 PM

Греховден

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Ти виждаш я до спирка на "Евлогий",

отбиваш бързо, за да се качи,

и каниш я на празник – на Греховден!

Но тя дали ще може да прости!

 

Къде остана уличката тиха

под дъхавите пролетни липи?

Не бързате, а сякаш хорски кикот

дочувате от двете си страни!

 

А можеше по-инак да я срещнеш,

животът ви тогава да е друг...

Но... тя си тръгна... Ти извика нещо

подире ù и...плачеше капчук!

 

Ревнива е природата – мени се,

понякога е даже нетърпима!

Вън трупа сняг лъжовна, бяла зима –

дотяга, чак  не искаш да я смисляш!

 

Забързано свистят автомобили

и ето, че ви липсва тишина!

Неистово пищят локомотиви

и на Централна слиза вечерта...

 

Покани я на среща под липите!

Греховден е, затрупан от снега!

Забравихте ли где сте и кои сте

в греха – съдбовен знак на любовта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маро, супер си!Невероятни стихове!
  • "Забравихте ли где сте и кои сте
    в греха – съдбовен знак на любовта?!"

    Красиво..Поздрави
  • Честит Греховден!(за малко да забравя) - На теб Мариане и на всички "именници"! ОБИЧАЙТЕ И БЪДЕТЕ ОБИЧАНИ !!!
  • Нека е Греховден, стига всичко да свърши добре и грешката да се поправи! Поздрав и от мен!
  • Но... тя си тръгна... Ти извика нещо
    подире ù и...плачеше капчук!

    А на масата - празна чаша с вино, една!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...