Ти виждаш я до спирка на "Евлогий",
отбиваш бързо, за да се качи,
и каниш я на празник – на Греховден!
Но тя дали ще може да прости!
Къде остана уличката тиха
под дъхавите пролетни липи?
Не бързате, а сякаш хорски кикот
дочувате от двете си страни!
А можеше по-инак да я срещнеш,
животът ви тогава да е друг...
Но... тя си тръгна... Ти извика нещо
подире ù и...плачеше капчук! ...