Да кажа нещо искам, но не мога,
уста отварям, но без глас...
така с ръцете си те стискам,
не вярвам, че се случва с нас...
Да, истински си тук, до мене,
усещам твоя топъл дъх,
кръвта бушува в мойте вени,
гласът ти идва като тътен глух.
Замаяна от сласт не виждам,
не чувам, даже онемях...
това ли трябва да усещам,
когато сторила съм грях... ...