Греховно
Да кажа нещо искам, но не мога,
уста отварям, но без глас...
така с ръцете си те стискам,
не вярвам, че се случва с нас...
Да, истински си тук, до мене,
усещам твоя топъл дъх,
кръвта бушува в мойте вени,
гласът ти идва като тътен глух.
Замаяна от сласт не виждам,
не чувам, даже онемях...
това ли трябва да усещам,
когато сторила съм грях...
Не стъпвам на земята сякаш,
омекват мойте колене,
ти щом с прегръдката си силна,
обвиеш мойте рамене.
И в мислите ми пак нахлува,
любовен шепот и греховен зов,
сърцето ми ужасно се страхува,
че правя с тебе истинска любов.
© Ирена Георгиева All rights reserved.
