popolo (Илиян)
214 129
13 jul 2007, 17:52

Грехът 

  Poesía
765 0 9
Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.

И хванал меча с лявата ръка,
а с дясната - свещените скрижали
усещам с разтреперана душа
как лявата по-силно натежава.

Как близо е дъхът му. И ме топли.
Аз ставам все по-глух за свойте вопли!

И впил във мене вълчите зъби,
той ръфа от плътта ми и се киска.
Поисках мир да сключа с него, но, уви...
Мирът го сключва той. (Ако поиска).

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??