popolo (Илиян)
214 129
13.07.2007 г., 17:52 ч.

Грехът 

  Поезия
764 0 9
Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.

И хванал меча с лявата ръка,
а с дясната - свещените скрижали
усещам с разтреперана душа
как лявата по-силно натежава.

Как близо е дъхът му. И ме топли.
Аз ставам все по-глух за свойте вопли!

И впил във мене вълчите зъби,
той ръфа от плътта ми и се киска.
Поисках мир да сключа с него, но, уви...
Мирът го сключва той. (Ако поиска).

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??