Jul 13, 2007, 5:52 PM
Грехът
Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка,
а с дясната - свещените скрижали
усещам с разтреперана душа
как лявата по-силно натежава.
Как близо е дъхът му. И ме топли.
Аз ставам все по-глух за свойте вопли!
И впил във мене вълчите зъби,
той ръфа от плътта ми и се киска.
Поисках мир да сключа с него, но, уви...
Мирът го сключва той. (Ако поиска).
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка,
а с дясната - свещените скрижали
усещам с разтреперана душа
как лявата по-силно натежава.
Как близо е дъхът му. И ме топли.
Аз ставам все по-глух за свойте вопли!
И впил във мене вълчите зъби,
той ръфа от плътта ми и се киска.
Поисках мир да сключа с него, но, уви...
Мирът го сключва той. (Ако поиска).
© Илиян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасен ритъм,красиви думи,подтикване за размисъл,известна философия...да!това е Поезия!
-
Прекрасен стих!
Поздрави и от мен! -
Страхотно е =) 6ца и от мен!
-
Браво от мен 6
-
Търся си, естествено!Благодаря за отзивите на всички!
-
Мдаа..разбирам те,грехът е сладко нещо. =)
-
много добро!
-
Чудесен стих!Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!Поздрав!!!