20 mar 2020, 18:36

Грейвай, Слънце

  Poesía
1.1K 0 0

Грейвай,  Слънце! 
Умори я! 
Изгори я, тая чума! 
Гледа лошо
здравото в очите. 
Ослепи я, 
да не види 
нивгаш вече!
Прободи я 
през ръцете, 
живост 
да не пипат! 
По краката нек
мехури, 
стъпките и
да пресекнат! 
Силвай, Слънчо! 
Довърши я! 
Живец да не и остане! 
Въглен даже 
от плътта злоядна, 
нийде не оставяй! 
Прекърши я,
да се гъне 
и прояжда 
в нейните си болки! 
Усмърти я най-подире, 
тая уличница мръсна, 
дето взема без да връща
и нахлува не с покана. 
Грейвай слънце, 
без да жалиш, 
тя от жалост не отбира! 
Прегори я таз
проклетна напаст, 
отколе дет и викат-
Болест!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...