Грейвай,  Слънце! 
Умори я! 
Изгори я, тая чума! 
Гледа лошо
здравото в очите. 
Ослепи я, 
да не види 
нивгаш вече!
Прободи я 
през ръцете, 
живост 
да не пипат! 
По краката нек
мехури, 
стъпките и
да пресекнат! 
Силвай, Слънчо! 
Довърши я! 
Живец да не и остане! 
Въглен даже 
от плътта злоядна, 
нийде не оставяй! 
Прекърши я,
да се гъне 
и прояжда 
в нейните си болки! 
Усмърти я най-подире, 
тая уличница мръсна, 
дето взема без да връща
и нахлува не с покана. 
Грейвай слънце, 
без да жалиш, 
тя от жалост не отбира! 
Прегори я таз
проклетна напаст, 
отколе дет и викат-
Болест!