21 mar 2024, 6:15

Грешен

  Poesía
887 2 1

Откраднах душата си от дявола
Пътят отведе ме натам
Път обсипан с пръст и тръни
Път през Ада
Погубващ и не толкова дотам
Чак смъртта да раздели
Пречупеното тяло от душата
Ръка подадена сред нищото
И Казано е
Тя ще ни спаси
Но дали така е някой знае
Ще стане топло светло и щастливо
и благината ще присъства в света
Благославям Ви
Да има действие причина
Да има Мир и Щастие Любов
Свободата вечна притча
но душата ми изгаря пак
Навярно от Любов
Как искам как живея да творя
Как през зимата не чувтствам студ
Въпроси чудновати
За желания в света нелепо чудодеен
шарено игрив но и черен и мъглив
Благодаря ти за живота Боже
и удареното рамо от твореца
За духа ми животворен вечен
За жертвата а и за Агнеца
Но умря ли той на кръста и защо
От направеното му човешко зло
Тялото умря
Да спаси човека
Прошка
За да бъде светлина
а душата да лети в безкрая

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук благодариш, в следващото ревеш... мъже...
    И ти куца граматиката!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...