Откраднах душата си от дявола
Пътят отведе ме натам
Път обсипан с пръст и тръни
Път през Ада
Погубващ и не толкова дотам
Чак смъртта да раздели
Пречупеното тяло от душата
Ръка подадена сред нищото
И Казано е
Тя ще ни спаси
Но дали така е някой знае
Ще стане топло светло и щастливо
и благината ще присъства в света
Благославям Ви
Да има действие причина
Да има Мир и Щастие Любов
Свободата вечна притча
но душата ми изгаря пак
Навярно от Любов
Как искам как живея да творя
Как през зимата не чувтствам студ
Въпроси чудновати
За желания в света нелепо чудодеен
шарено игрив но и черен и мъглив
Благодаря ти за живота Боже
и удареното рамо от твореца
За духа ми животворен вечен
За жертвата а и за Агнеца
Но умря ли той на кръста и защо
От направеното му човешко зло
Тялото умря
Да спаси човека
Прошка
За да бъде светлина
а душата да лети в безкрая