Седя сама на бара и чакам те,
но теб те няма, закъсня.
Не чу да казвам: "обичам те"
и не даде да ти обясня.
Сама си пия със тъгата,
компания е тя добра.
А зад мене самотата
ми се смее зад гърба.
И пия час след час,
мъката си давя.
Но силна ли съм аз,
щом не мога да я удавя.
Като буца във сърцето ми
заседнала е тя и не мърда.
А аз спомних си на лицето ти
изражението не искам да се върна.
И пия ли, пия от горчивата наслада,
и давя ли, давя мъката си тежка.
Един ако за някой се раздава,
то този някой осъзнава, че е грешка.
© Теодора Todos los derechos reservados