Седя сама на бара и чакам те,

но теб те няма, закъсня.

Не чу да казвам: "обичам те"

и не даде да ти обясня.

Сама си пия със тъгата,

компания е тя добра.

А зад мене  самотата

ми се смее зад гърба.

И пия час след час,

мъката си давя.

Но силна ли съм аз,

щом не мога да я удавя.

Като буца във сърцето ми

заседнала е тя и не мърда.

А аз спомних си на лицето ти

изражението не искам да се върна.

И пия ли, пия от горчивата наслада,

и давя ли, давя мъката си тежка.

Един ако за някой се раздава,

то този някой осъзнава, че е грешка.