28 jul 2021, 18:46

Грешка

584 2 12

И казваш, че по мен откачаш,

но после се прибираш при жената.

И казваш "Хоп!", а пък не скачаш,

защото там те чакали децата...

 

А аз, разбираща и умна,

седя и чакам да ми се обадиш.

Такава съм прекрасна, чудна,

нали?! Не можеш да ми се нарадваш...

 

Не, не си бил досега така...

Красива съм била и талантлива.

Днес ще си зает, разбирам, да...

Ти искаш само аз да съм щастлива

 

Да, неделя е семеен ден.

Да, да, разбирам, няма как да звъннеш...

Но в понеделник ще си с мен

и отсега нетърпеливо тръпнеш...

 

Така влудяващо ме искаш,

броиш минутите до наш'та среща.

Нещо семейно ти изниква,

не, няма нищо, извинявай, грешка ...

 

Объркала съм се, прощавай,

не се научих да ги различавам...

Помислих си... Не, извинявай...

Побързай, тръгвай, закъсняваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Полудяваме бавно, неусетно почти!
    Няма случайност:обичаш -себе си ти!
  • Хубаво е !
  • Ми то това е формулата за щастливия брак, Ива. Така се стига далече😉
    От другата страна на барикадата- по същия начин 🤭

    Пп: винаги визирам лирическите герои.
  • Ивайло Христов, тъй, тъй... Умните съпруги обаче внимават да не допускат проявата на грешки. Аз например, ако видя, че мъжът ми си е оставил телефона на масата, го обръщам с дисплея надолу, ей тъй, за всеки случай, не ни трябва излишен стрес
  • Целувчице, уби ме!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...