Грешка
И казваш, че по мен откачаш,
но после се прибираш при жената.
И казваш "Хоп!", а пък не скачаш,
защото там те чакали децата...
А аз, разбираща и умна,
седя и чакам да ми се обадиш.
Такава съм прекрасна, чудна,
нали?! Не можеш да ми се нарадваш...
Не, не си бил досега така...
Красива съм била и талантлива.
Днес ще си зает, разбирам, да...
Ти искаш само аз да съм щастлива
Да, неделя е семеен ден.
Да, да, разбирам, няма как да звъннеш...
Но в понеделник ще си с мен
и отсега нетърпеливо тръпнеш...
Така влудяващо ме искаш,
броиш минутите до наш'та среща.
Нещо семейно ти изниква,
не, няма нищо, извинявай, грешка ...
Объркала съм се, прощавай,
не се научих да ги различавам...
Помислих си... Не, извинявай...
Побързай, тръгвай, закъсняваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
