На честолюбието в плен

изпаднала си без причина.

Очаквам с трепет този ден

от теб когато си замина.

Да, ти използваш красотата,

която имаш, без съмнение,

но вече си извън играта-

аз взел съм своето решение.

По тебе луднал май, че бях,

не прецених във теб вторачен.

Аз, фенът на Бетовен, Бах,

бях доброволно опростачен.

Сега ще си оближа раната,

дори от болка да завия.

Догоре ще напълня каната

с екстаз, от него ще да пия

за всички, влюбени безумно

и със капаци на очите.

Ще пия бавно, с густо, шумно,

дорде отворят си очите!