Истинска любов ли е това, кажи?
Когато любимият за теб човек те наранява,
а сърцето ти намира сили да прости.
Грешки прави то една след друга,
от любов или пък от суета.
Но накрая винаги ще страдаш ти,
защото твоето сърце го моли да прости.
Съжалявам, мило мое, че ранявам те така.
Любим човек ранявам го без да има той вина.
Подавам се на грешни чувства и греша,
но от любов го правя не от чувство на вина.
Когато истински обичаш някой,
трябва да го разбереш,
че от всички на света единствен е за теб
и това ще го прозреш.
Казваш, че сме силни и ще минем през това.
Но дали съм силен и няма грешката да се повтори
и отново да те нараня?
Опитай се за миг да повярваш ти във мен.
Защото на света не съществува друга като теб за мен.
Ти живот си мой и моят рай
и аз ще те обичам вечно до безкрай.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados