2 may 2008, 10:15

Грешката на поета

762 0 6

Грешката на поета

 

Да литне в ясните простори,

да влезе в тъмни коридори –

душата тръпне и се бори,

живее в своите раздори.

 

Душата иска да ми каже,

че трябва  тя да се покаже

във ярки, цветни светлини,

че там са мойте бъднини.

 

Да бъдеш прям и чист е трудно,

а нужно е, защото, чудно –

нуждаем се от глътка въздух,

а мачкаме детето с пръсти.

 

Не искаме да бъдем силни,

защото страх ни е, но знам -

когато стане непосилно,

душата търси своя плам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Поете...

    Ти пишеш думи силни, смели
    талантът ти извира от душата.
    Стихове редиш ти тъй умело,
    че даже ти завиждат небесата.


    Поете...

    Не се страхувай, а пиши,
    таланта си не пропилявай!
    Животът кратък е - уви,
    но смело, смело продължавай!


    Поете...

    Кажи на хората това, което
    мислиш, че е важно, защото
    силата е твоят стих - и ето
    в тях събужда се доброто.


    Поете...

    Спомни си хубавото време,
    когато малки още сме били,
    когато нямало е лошо бреме,
    когато играхме до ранни зори.


    Поете...

    Аз искам от тебе да дишаш, живей
    с живота бори се на всяка цена.
    Не се давай лесно, твори пак и пей,
    защото това е светът ни сега.


    Поете...

    С теб братя сме и знай,
    че винаги до теб ще бъда
    дори на края на света...
    Дори и корабът ни да потъва
    твой брат съм до самия край!


    Посвещавам този стих на моя брат!

    Поздрави,
    * Иван (Ников) Давидов *
  • Още едно прекрасно стихотворение...
    много знаеш за душата на поета...!
    Браво, Нико! Хубаво казано и написано.
  • Не искаме да бъдем силни,
    защото страх ни е, но знам -
    когато стане непосилно,
    душата търси своя плам.

    браво поете...
    поздрав !
  • чудесни са стиховете ти!!!
    много ми харесват...
    цялата поредица е прекрасна!!!
    поздрави от вълчо!
  • Пореден страхотен стих! Поздрави за цялата поредица, Нико!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...