Да литне в ясните простори,
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже,
че трябва тя да се покаже
във ярки, цветни светлини,
че там са мойте бъднини.
Да бъдеш прям и чист е трудно,
а нужно е, защото, чудно –
нуждаем се от глътка въздух,
а мачкаме детето с пръсти.
Не искаме да бъдем силни,
защото страх ни е, но знам -
когато стане непосилно,
душата търси своя плам.
© Нико Ников All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
