Грешки
В живота си правех грешка след грешка.
Да бъда виновна сякаш привикнах.
Със сълзи заплащах всяка усмивка
и често на срички въздух издишах.
Казвах ,,прости ми'' за всяка надежда
поникнала някак нахално в очите,
цедила до последната капка копнежа
и пак не намерила място във дните.
Защо ли? - се питах. Щом вярата вече
с отдавна забравена стара молитва,
приспиват отколе с вина във сърцето
и будят се нощем от шума на звездите.
Така си отива животът ми смешен...
След дните - година, след вината - вина,
за къшейче ,,хлебец'' накрая поднесен
врага си обиквах, ала себе си... не!
© Анета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тома...?
Благодаря на всички!
Обичайте се! -
Ако сами не се обичаме, как да очакваме някой да ни обича?!
Обичай се, Ан!
-
Великолепие!
-
Аплодисменти!
-
Много ми хареса!
Поздравления! -
Познато като усещане!С поздрав, Ани!
-
Ани...
-
слабо поднесен финал, не като смисъл, като звуково разминаване.
-
Моите почитания, Ани!
Истинна поезия, дълбока! -
мммммммм хубаво
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и спънките наричам ги "уроци",
и без хабер дали си стар и млад
не свършват нивга те, и хич не са "пороци".
Страхът ни не е просто "враг",
той е "Съм-Не-Ние"-то в Бога,
във Вярата в това, че "Има как!",
в своите сили за Живот, или пък в хората.
И вярно е, че няма по-жесток
Урок... от този да научим -
във всеки друг да виждаме Добро
и да простим на себе си за случаите,
в които сме забравили урок,
който (уж) вЕче сме били научили
и пак боли, и питаме: "Защо?!"
"Защо сам себе си в затвор държа заключен?"