В живота си правех грешка след грешка.
Да бъда виновна сякаш привикнах.
Със сълзи заплащах всяка усмивка
и често на срички въздух издишах.
Казвах ,,прости ми'' за всяка надежда
поникнала някак нахално в очите,
цедила до последната капка копнежа
и пак не намерила място във дните.
Защо ли? - се питах. Щом вярата вече
с отдавна забравена стара молитва,
приспиват отколе с вина във сърцето
и будят се нощем от шума на звездите. ...