10 oct 2008, 0:16

Грешки, прошки и илюзии 

  Poesía » De amor
606 0 1
Реещо се в тъмата между двама,
мълчанието плете отново мрежи сиви,
въздухът е с аромата на измама
и гниещи останки от мечти красиви.
Поглеждам те, а въздухът пулсира,
напрегната докосвам твоята ръка,
от лъжите и целувката ти е тръпчива,
боде ме страшно твоята коса.
Измислих те като нехайно вдъхновение,
издигнах те насила в моите очи,
посях сама заблудата за единствено спасение,
оплетох се в твоите коварни лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??