14 sept 2004, 2:20

Грешница

  Poesía
2.3K 0 1

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...