5 ene 2011, 20:38

Грешница

1K 0 0

Не съм заслужила твоите цветя,

дори усмивката ти ми тежи.

 

Сърцето ми се свива на кълбо,

не заслужило от никого добро.

 

Спри, не си отивай, просто замълчи,

твоята любов като музика звучи.

 

Стаята без теб е тъй безцветна,

дните тук изпадат в тъмна бездна.

 

Обичам те! - думи две ще кажа,

но не искай да ти ги докажа.

 

Думите разтърсват из основи,

както Ханс - железните окови.

 

Мълчание - прозрачна тишина!

В тъмното проблесна светлина!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Талева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...