5 янв. 2011 г., 20:38

Грешница

1K 0 0

Не съм заслужила твоите цветя,

дори усмивката ти ми тежи.

 

Сърцето ми се свива на кълбо,

не заслужило от никого добро.

 

Спри, не си отивай, просто замълчи,

твоята любов като музика звучи.

 

Стаята без теб е тъй безцветна,

дните тук изпадат в тъмна бездна.

 

Обичам те! - думи две ще кажа,

но не искай да ти ги докажа.

 

Думите разтърсват из основи,

както Ханс - железните окови.

 

Мълчание - прозрачна тишина!

В тъмното проблесна светлина!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Талева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...