Не съм заслужила твоите цветя,

дори усмивката ти ми тежи.

Сърцето ми се свива на кълбо,

не заслужило от никого добро.

Спри, не си отивай, просто замълчи,

твоята любов като музика звучи.

Стаята без теб е тъй безцветна,

дните тук изпадат в тъмна бездна.

Обичам те! - думи две ще кажа,

но не искай да ти ги докажа.

Думите разтърсват из основи,

както Ханс - железните окови.

Мълчание - прозрачна тишина!

В тъмното проблесна светлина!