5.01.2011 г., 20:38

Грешница

1K 0 0

Не съм заслужила твоите цветя,

дори усмивката ти ми тежи.

 

Сърцето ми се свива на кълбо,

не заслужило от никого добро.

 

Спри, не си отивай, просто замълчи,

твоята любов като музика звучи.

 

Стаята без теб е тъй безцветна,

дните тук изпадат в тъмна бездна.

 

Обичам те! - думи две ще кажа,

но не искай да ти ги докажа.

 

Думите разтърсват из основи,

както Ханс - железните окови.

 

Мълчание - прозрачна тишина!

В тъмното проблесна светлина!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...